Веднъж Учителят попитал своите ученици:
-Защо хората крещят, когато се карат?
-Защото губят спокойствие-предположил някой.
-Но защо да викаш, щом другият е до теб ?-попитал Учителят.-Не може ли да говорите тихо?Защо да викаш, когато си сърдит?
Учениците споделяли своите предположения,накрая Учителят обяснил:
-Когато хората са недоволни един от друг и се карат, техните сърца се отдалечават.За да покрият това разстояние и да се чуят един друг, им се налага да викат.Колкото по-силно те се сърдят, толкова повече се отдалечават и по-силно крещят.
А какво се случва, когато хората се влюбват? Те не крещят, напротив, говорят тихо.Защото техните сърца са много близко и разстоянието между тях е съвсем малко.
Какво се случва когато се влюбват още по-силно?-продължил Учителят.- Не говорят, а само си шепнат и стават още по-близки в своята любов.А после и да си шепнат им става излишно.Те само се гледат един друг и всичко разбират без думи.
Как се чуват сърцата ви?
Писмо до теб ли, до тъгата ли по теб...

Когато, притихнал в дланта на нощта,
градът уморено клепачи притвори,
тогава ме грабва онази тъга-
най-нощната птица
и най-неуморната...
И пита дали да остане и днес,
дали те забравям,
дали вече мога
без теб да се смея,
да дишам без теб,
тежи ли оловно в сърцето ми болката …
Все тъй ли мечтая да ме отведеш,
все още ли искам да те открадна…
Във шепата думи открих ли те?
Не…
И имам ли още какво да ти казвам…
Да, вече забравям…
И мога…
Да, смея се ….
Тежи ми, разбира се, още болиш
и все тъй те търся във думите есенни...
И все тъй се моля:
Боже, Ти го пази…
Но мислите свикнаха към теб да не тичат-
дресирах ги дълго и, вярвам, успях
и, малко по малко, превръщам те в минало…
Така че недей, не оставай, тъга…
Денят след рождения ден
Денят след рождения ден
се буди без празнично утро,
не мига, щастлив и смутен,
в целувки на парещи устни
и,старата риза навлякъл,
той сам си приготвя закуска-
притопля усмивка някаква,
във песен за миг се отпуска
а после се взима в ръце,
съвсем делово се владее...
Денят след рождения ден-
самотно завръщане в себе си...
Джулия Борден и нейните рисувани цигулки
Тези цигулки грабват вниманието ти даже когато мълчат. Всяка от тях е неповторима, очарователна, всяка е пълна със светлина и толкова жива,толкова привличаща,че се запомня за дълго.Своето излъчване цигулките получават от ръцете на художничката Джулия Борден.(Кликнете върху заглавието на публикацията, за да видите всяка цигулка в пълната и красота)







От тук може да влезете в цветния свят на Джулия Борден.Приятно разглеждане :) Leia Mais
Re:
„... и ако губиш –
значи си обичал някой,
преминал през живота ти,
ако кървиш
и раните не се затварят –
тогава си намерил
верен път...”murkony
Знам, всичко свършва -просто си обичал-
две думи, а пък колко самота…
и тет-а-тет със болката камшична-
щастливите ни спомени болят.
Цял кош със спомени- усмихнати и светли,
и шеметни, и свалящи звезди…
Сега са онемели безответно
и всяко връщане пробожда като вик,
сред сънените улици отекнал…
Студено ми е, мрачна, сива есен
обгръща с хладни длани раменете ми…
люлее ме в прегръдката унесено
А пръстите ми чакат топли шепи
да ги обгърнат и да стане светло…
Помогнете, ако имате възможност
Отново човек се нуждае от помощ и държавата ни, явно, не намира воля или начин да помогне, макар да не се касае за огромна сума.Момичето, което е в беда, е на 26 години, вижте от къде тръгва молбата за помощ:
http://http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=438511.0
http://lozinka.yolasite.com/
Хубав да е денят ви, приятели!
Следи
Идвал си, видях, а ме е нямало,
затова ли си оставил знак…
Търсех те във думите, навсякъде,
а пък ти си идвал у дома…
И роякът от въпроси литва
подир теб, но …Зная, закъснях,
толкова неща не те попитах…
Ех, роякът, смешният рояк…
Виж, оглежда се объркан и невярващ:
истина ли е, или греши?
Някой дългочакан снощи в мрака
пръснал е пред прага ми следи…





